Калин Радев е спортния фотограф, който ни кани да видим триатлона през неговия обектив. Кадрите, които създаде за нас, след последния успешен сезон, продължат да вдъхновяват състезателите ни. Днес ни разказва за това какво е нужно, за да уловиш скоростта, емоцията и драмата на едно триатлон състезание в една-единствена снимка?
Коя част от триатлона намирате за най-визуално въздействаща и защо?
В триатлона има три дисциплини, плуване , колоездене и бягане. Всяка една спортна дисциплина е характерна за себе си и носи различни емоционални моменти. За мен като фотограф има няколко визуални въздействащи части от триатлона , и по точно в началото , когато състезателите са максимално концентрирани и чакат с нетърпение стартовия сигнал от Главния съдия. Когато се впуснат в надпревара всичките заедно като един цветен циклон. Друг момент за мен това е финалът. Когато състезателите приближават финала , преминават и разкъсват финалната лента с високи вдигнати ръце за победа.
Какви предизвикателства срещате при заснемането на събития на открито тези по триатлон?
Трябва да внимавам когато снимам, да заема такова място за да не преча на състезателите, но в същото време да застана така, че да имам най-добрата позиция за перфектния кадър. Също така трябва да изпреваря всички родители, приятели и други фотографи за по-добра позиция за преден план на кадъра. И не последно място, постоянно трябва да следя личното време на състезателите при обиколките в съответната спортна дисциплина.
Как подбирате кадрите си, за да предадете динамиката и емоциите на участниците?
Когато подбирам кадри за да предам динамиката и емоциите на участниците винаги търся единоборство. Примерно, при колоезденето двама състезатели един след друг с висока скорост на завой. При плуването, задължително търся скок във водата, при обръщане на посоката до оградите на шамандура или при повдигане на главата над повърхността на водата и вземане на глътка въздух. При бягането търся момент, в който състезателите макар и уморени намират сили да продължат до края. Примерно, без да спират поемат подадена им бутилка от доброволците минерална вода, отпиват глътка и продължават.
Има ли специфичен момент от триатлона, който бихте определили като най-запомнящ се?
Огромно въздействие върху мен имат моментите когато състезателите преминават финала и попадат в прегръдките на приятели, родители или треньори. Умора премесена със сълзи на радост от победата, че си преминал през трите изпитания, ето това е неподправената истинска човешка емоция. Да, сега като се замисля наистина имам такъв кадър, кръстих го “Полет на финала”. Едно момиче прекоси финала със скок шпагат във въздуха и вдигнати ръце.
Каква роля играе техническото оборудване при заснемането на спортни състезания като нашите по триатлон? Как се подготвяте за заснемане на такова динамично събитие?
Техническото оборудване трябва да е на високо ниво, което ти гарантира качествени кадри. Аз снимам със система Никон тяло и обективи. Задължително един дългофокусен 70-200мм и един 24-70мм за общите кадри при награждаването на стълбицата на победата. Вземам по няколко памет карти и минимум две резервни батерии защото се снима на скорост. След еднодневно състезание по триатлон се прибирам с 850 до 1200 кадъра. Относно подготовката, правя си списък със задачи, който трябва да отметна поне два пъти. Почти винаги триатлонът се провежда в друго населено място различно от моето, така че трябва да се направи много точна логистика относно дестинация, пътуване, настаняване, храна и отдих. Тук изключително много ми помага моята съпруга, която е винаги е до мен.
Как поддържате баланса между артистичност и документиране на събитието, когато снимате триатлон?
Процесът на баланс между артистичност и репортаж на събитието е много деликатен. От една страна трябва да запазиш хронологично документиране на събитието чрез кадрите, а от друга снимките трябва да са фокусирани с не натрапващи се цветове и не на последно място да не се забравя същността на кадъра , че той трябва да разказва история. И в този смисъл ми харесва една приказка, че една снимка говори колкото десет страници с текст.
Какъв е процесът на постпродукция за снимките от триатлона? Какво е важно да се подчертае?
В дигиталната ера на фотографията без обработка на кадрите не минава. Аз снимам в RAW формат и използвам платен фотографски план от положенията на Adobe. Ретуширам кадрите като внимавам да не прекалявам и се стремя да ги представям максимално близко до естествената среда.
Какви истории се стремите да разкажете чрез снимките си от състезания по триатлон?
Освен, че искам да разкажа история за спортното събитие, искам да вдъхновява и по-младите състезатели, че могат да разчитат на себе си и да постигнат високи спортни успехи. А също така искам да създам спомен на участниците в триатлона, с който да вдъхновяват други свои приятели.
Има ли различен подход при заснемането на различните етапи на триатлона – плуване, колоездене и бягане? И как реагирате на променливите условия на времето и светлината по време на събитието?
Да, всеки етап от триатлона е индивидуален и се използва различен подход за заснемане. Примерно при колоезденето много харесвам остро фокусиран обект на преден план с размазано боке отстрани. Така се придава още по-голяма динамика на кадъра. При плуването много ми харесва скокът на състезателя във водата и по-точно изпънатото тяло навлизащо във водата с пръски отстрани. При триатлон цялото спортно събитие се снима на дневна светлина. Във всеки един момент може да настъпи промяна във времето и светлината. Затова следя и веднага правя нови настройки в апарата за най-добра експозиция.
Има ли разлика в емоцията, която улавяте в началото на състезанието и в края? Как се отразява това в снимките Ви?
Да, има разлика в емоцията. В началото на съзнанието цари едно оживление между участниците. Оглеждат се каплите на велосипеда, притягат ремъци на каските, преглеждат маратонките, загряват се колена и ръце, слага се велкро лента на кракът отчитаща времето на всеки състезател индивидуално. В края на триатлона емоцията е друга. Има много умора, но тя се покрива от лично задоволство за преминатите препятствия. Поемането на течности, коментарите за трасето на висок тон са напълно разбираеми. Ето тези емоции са уникални и са трудно забележими от широката публика, затова наблизо трябва да има фотограф за да ги запечата като спомен.
Какви съвети бихте дали на начинаещи фотографи, които искат да се специализират в спортна фотография?
Спортната фотография е специфичен дял от науката фотография. Тук се поставя бутона на позиция S – / скорост / и търсиш по-добър ракурс за перфектният кадър. Примерно, ако направим сравнение между спортна и астро фотография, разликата е от Земята до съзвездието Орион. Всеки начинаещ фотограф трябва да потърси дълбоко в себе си спортната злоба и независимо от трудностите , които се изправят пред него в никакъв случай да не се отказва, както го правят състезателите в триатлон.
Снимки: Калин Радев