Здравейте,
Казвам се Владислав Михайлов и съм роден през 2000 г., като дете съм минал през много спортове, като кикбокс, футбол, шах и други, но нищо не можеше да ме плени. Нещата се промениха през 2015 г., когато един възрастен господин наблюдаваше часа ни по физическо. Пенчо Пенев (роден 1929 г.) е първият майстор на спорта в България по маратон. Той набираше деца за лекоатлетическия си отбор, като подборът му се изразяваше в това да наблюдава кой как бяга в часа по физическо. Дойде при мен с думите, че имам талант и трябва да тренирам. Аз, разбира се, като един типичен тийнейджър, офериран от близо 90-годишен дядо, подходих по-скоро с насмешка към предложението и отказах. Тогава дойде голямата изненада за мен. Г-н Пенев беше решен на всичко, за да ме вкара в отбора по лека атлетика, и започна да „тероризира“ класната ми ръководителка, майка ми, приятелите ми, казвайки им, че ще е голяма загуба за българския спорт, ако аз не се запиша да тренирам при него.
В началото тренирах леко насила, но беше добро развлечение от домашните в математическата гимназия. Разбира се, бях несериозен и ходех от дъжд на вятър.
Интересът ми към професионалния спорт се зароди около година по-късно, когато ме изпратиха да представям България на „Световната гимназиада“ – ученическо първенство, аналогично на Олимпийските игри. В спортното селище, в което пребивавахме около 10 дни в град Трабзон, бяхме близо 3000 състезатели от най-различни спортове и държави, там се запознах с треньора на Хишам ел Геруж (настоящия световен рекордьор на 1500 м), както и с много други елитни спортисти. Следващата година бях изпратен на World Schools Championship във Франция, където продължих да се сблъсквам с елитния спорт.
Започнах да тренирам при Атанас Иванов от Луковит. Не мога да кажа, че бях много успешен и обещаващ бегач. Успях да се класирам на някоя друга балканиада, окичих се с няколко медала от държавни първенства, като дори бях шампион на България два пъти, но винаги съм се чувствал като посредствен атлет, който не успява да се реализира. Това събуди в мен желанието да знам как да се подобрявам. Първата крачка беше да потърся опитен треньор извън България. Имах кореспонденция с няколко, като Иван Хешко (световен шампион 2006 г.) откликна позитивно на идеите ми и работихме заедно близо 2 години. Тренирал съм и при Богдан Семенович, който има нелоши резултати през последните години.
Четях постоянно какво правят професионалните бегачи, с какво се хранят, как тренират, как спят и т.н. Имах абонамент за няколко канала, слушах подкастите им редовно, следях какво ново ще открият. Междувременно се записах да уча висше образование като кинезитерапевт. Там научих много за структурата на човешкото тяло, биохимичните процеси и биомеханиката.
Дойде Ковид, разпуснаха университетите и когато се разбра, че няма да е за седмица-две, започнах работа в ИТ компания като търговец. В последствие прекъснах кинезитерапията и започнах да уча задочно спортна педагогика, докато се развивам в корпоративен аспект. Докато се борех с класическите бегачески контузии, си бях взел шосейно колело и се научих да плувам. Така се зароди моята страст към триатлона, тук срещнах нови приятели, нови изживявания и най-важното – имаше нови върхове за покоряване.
Дебютът ми на Държавно първенство по триатлон беше през 2023 г., където не успях да финиширам поради спукана гума. Следващата година, 2024 г., загатнах за възможностите си, като направих още едно участие (спринт) и взех бронз, преборвайки някои от изявените фаворити като Борислав Палашев и Иван Гръблев. Освен това през 2024 г. започнах да водя тренировки на местния спортен клуб по триатлон „Три Тийм Варна“, който е съставен основно от любители, споделящи страстта към активния начин на живот и предизвикателствата.
Работата ми в големите корпорации ме запозна добре с бизнес моделите им и със структурата на един успешен бизнес в детайли. Имах немалък опит като състезател, знания пряко свързани със спорта от 6 години прекарани в учене, както и вътрешната жажда да продължавам да се обогатявам. Тези две направления в моя живот, съчетани с постоянно растящия интерес към мен, като треньор, ме накараха в края на 2024 г. да обединя спортистите под мое ръководство в мой собствен отбор – „Team Mihaylov“, към момента не е лицензиран спортен клуб към нито една федерация, а сме по-скоро общество от позитивни хора, споделящи радостта от движението и желанието да се развиват.
Целите ми с „Team Mihaylov“ за 2025 г. са да запаля все повече хора по активния начин на живот, да помогна хора да поемат в правилния път и да развивам както аматьорския спорт, така и професионалния, чрез материална и финансова подкрепа.
Освен като треньор и предприемач, имам цели и като състезател. Април месец ме очаква Европейското първенство по шосейни бягания, където ще опитам да подобря личното си постижение на 21 км, месец по-късно ще опитам да сляза под 4 часа на халф триатлон в Гърция (не съм сигурен дали българин е слизал под 4 часа досега), а след това ще се целя в почетната стълбичка на държавните шампионати на спринт и олимпийска дистанция.
Ако някой ви казва, че е невъзможно да учите, да работите, да развивате нещо свое и да тренирате двуразово – то просто той не го иска достатъчно силно! Вярвам, че всеки може повече. Преследвайте мечтите си и бъдете горди, ако те биват осъждани от другите, защото това означава, че вие гледате извън техните възприятия.
- Как се запалихте по триатлона и как започна вашата спортна кариера? Какви са основните предизвикателства, с които се сблъсквате по време на тренировки и състезания?
Кариерата ми като триатлонист започна, когато бях бегач с два възпалени ахилеса. Липсата на време за двуразови тренировки.
- Как балансирате трите дисциплини – плуване, колоездене и бягане?
Обикновено развивам две от тях, докато едната изостава. Варирам в подготовката спрямо състезанията – плуването е по-важно в късите триатлони и маловажно в дългите триатлони със забранен драфтинг.
- Как изглежда един типичен тренировъчен ден за вас?
Ставам около 10:30 сутринта. Правя си закуска и излизам за първата тренировка за деня. Обикновено е плуване или колоездене. Към 14:00 обядвам, като малко след това се заемам и с втората тренировка. След нея ме очакват 8-9 часа работа с американско работно време.
- Какво е най-важното, което сте научили за тялото си чрез тренировките?
Като ангажиран човек, тялото ми постоянно се опитва да ме откаже от тренировките. Важно е да се намери устойчив баланс, а не да се тренира една седмица на макс и после три седмици да се възстановяваме от претрениране.
- Кое е най-запомнящото се състезание в кариерата ви досега и защо?
Световната Гимназиада 2016 г. Там бяхме 3000 спортисти, затворени на едно място. Всички с еднакви цели, еднакви мечти. Сблъсках се с елитния спорт и бягах пред международна публика. Това изживяване промени спорта за мен от средство за изразходване на енергия към една голяма любов.
- Какви са целите ви за предстоящия сезон?
Лично постижение на европейското първенство на шосейни бягания в Брюксел на 21 км, под 4 часа на халф триатлон в Гърция, златен медал на държавните първенства на спринт, олимпийска дистанция и дуатлон.
- Как се подготвяте психически за големи състезания? И как се справяте с неуспехите и какво ви мотивира да продължавате напред?
Вярвам във възможностите си и знам, че е въпрос на време да се докажа. За мен един професионален спортист трябва да забрави емоциите. Те са свързани с разочарование от неуспеха, тъга, дори депресия. Трябва да посрещаме неуспехите с високо вдигната глава и да гледаме какво може да подобрим за следващото представяне.
- Има ли състезатели или треньори, които са ви вдъхновили и как?
Първият ми треньор, Пенчо Пенев, има голям принос в моето личностно развитие. Аз съм израснал без баща в скромно семейство. Г-н Пенев ме открехна към това, че можем да мечтаем смело, да си поставяме високи цели и да сме с вдигната глава, здраво стъпили на земята. Той почина през 2024 г., като до последно преследваше своите цели. Винаги ще помня една негова приказка: „Най-лошият войник е този, който не иска да стане генерал.“
- Как съчетавате личния живот със спортната си кариера? Какви са хобитата ви извън спорта?
В модерния свят комуникацията е по-лесна от всякога. Дори най-заетият човек може да намери прозорец за сладки приказки с приятели. Понякога играя компютърни игри с приятели. Те имат по-скоро социален характер, но вярвам, че стратегиите развиват аналитично мислене и решителност.
- Има ли нещо, което бихте искали хората да знаят за вас, което не е свързано с триатлона?
Ще кажа три неща за себе си, като само две от тях са истина: 1. Имам колекция от фигурки на анимационни герои; 2. В 5-ти клас бях регионален шампион на ученическите игри по шах; 3. Мога да програмирам на 6 езика.
- Как вашият опит като състезател ще повлияе на стила ви на треньорство? Какви са най-важните уроци, които сте научили от кариерата си и които искате да предадете на своите спортисти?
Опитът ми като състезател е ключов за успехите ми като треньор. Сблъсквал съм се с много, знам през какво минават моите спортисти, разбирам ги и ги напътствам спрямо моите преживявания. Неуспехите не ви определят. Няма място за емоции в професионалния спорт. Трябва да се целим високо. Ако не успеем днес, вместо да се отдаваме на разочарование, е редно да си припомним какво искаме и от утре да започнем отново, вече взели поука от грешките.
- Какво ви мотивира да станете треньор и какви са първите стъпки, които предприехте в тази посока? Какви качества според вас са най-важни за успешния треньор в триатлона?
Хората около мен ме мотивират да съм треньор. Започнах да се задълбавам в тренировъчни методи, практики и наука, за да подобря себе си, но когато изпитах удоволствието от това да помогна на някой друг, реших да запиша спортна педагогика в НСА и да се развивам в това направление. Според мен най-важното качество за да се нарече един треньор успешен, е любознателността. Триатлонът е сравнително нов спорт, развива се всеки ден, и ако искаме да имаме прилично ниво в България, то е редно и треньорите да се опитват да са в крак с новите технологии и методики.
- Какви предизвикателства очаквате в новата си роля и как смятате да се справите с тях?
Очаквам най-голямото предизвикателство за мен да дойде, когато при мен попадне човек с потенциал за елитен спорт. Това да знаеш какво да правиш, е едно, но това да изградиш един състезател от медал на национално до участие на олимпийски игри, е съвсем друго. Сякаш именно там се провалят повечето треньори по целия свят. Готвя се за този момент и съм уверен, че ще се увенчаем с успех.
- Как бихте описали своята тренировъчна философия и методи?
Работя с различните хора по различен начин. Всеки има строго индивидуални и специфични нужди и стимул. Важно е да се намери правилен подход. За един това може да е норвежкият метод с double thresholds, а за друг може да се окаже, че дори трябва да намали тренировъчния си обем, за да достигне до прогрес.
- Какви цели си поставяте като треньор за вашите спортисти?
В момента работя предимно с любители. Искам да са здрави, уверени в себе си и да ходят горди от това, което правят. Не всеки човек на улицата е завършил IronMan. Смятам, че трябва да се отдава повече почит на справилите се с това тежко предизвикателство. Завършването на подобно състезание от работещ човек със семейство е не толкова повод за гордост физически, колкото психически. Необходими са много качества като организираност, желязна дисциплина, хъс за подобрение и други
- Как подхождате към индивидуалните нужди и способности на различните спортисти?
Всеки води своите собствени битки. Подхождам с разбиране и не съдя хората. Не знаем през какво са преминали, за да правят това, което правят. Гледам да напасна тренировъчните програми така, че да са изпълними и постижими дори от най-затруднените.
- Как възнамерявате да изграждате доверие и мотивация у своите ученици? И как ще помогнете на спортистите си да се справят с психическите аспекти на състезанията?
Доверието се изгражда с действия и му е необходимо време. Хората лесно ми се доверяват, поради което аз съм изключително взискателен към себе си. За мен един професионален спортист трябва да забрави емоциите. Те са свързани с разочарование от неуспеха, тъга, дори депресия. Трябва да посрещаме неуспехите с високо вдигната глава и да гледаме какво може да подобрим за следващото представяне.
- Какво смятате за най-важно в подготовката на младите таланти?
Смятам, че едно от най-важните неща в подготовката на младите таланти е плуването. Да, плуването. Слагам го пред другите два спорта, пред менталната подготовка, пред тренировките за VO2Max и многото часове, пред дисциплината. Всички тези неща са важни, но за децата именно плуването е ключово. Излизайки напред от водата, те са мотивирани за успех, борят се докрай за медалите и се влагат на 100%. Всичко останало, което изброих, идва след това.
- Какви са вашите дългосрочни цели като треньор?
Мечтая да изпратя участник на Олимпийски игри. Това беше мечтата на моя първи треньор. Той до последния си дъх вярваше, че това може да се осъществи. Аз продължавам неговата мисия.
- Какви ресурси и подкрепа смятате, че са необходими за успешното развитие на триатлона в страната?
В цял свят бизнесът диктува успехите в спорта. Най-високо платените спортисти са именно тези, състезаващи се в спортове, спонсорирани от големите компании. В Щатите фирмите се борят да намерят телевизионно време между точките на NBA, а в България спонсорите трябва да ги търсиш проактивно под дърво и камък. Когато една фирма помага на спорта, тя автоматично се разглежда подсъзнателно от хората като добра компания и става привлекателна за клиентите. Тъжно ми е, че богатите фирми не се замислят с колко малко за тях, колко много могат да направят за нас.
- Какви са вашите интереси и занимания извън спорта, които биха ви помогнали в треньорската ви кариера? Как смятате да балансирате между личния живот и новата си роля като треньор?
Интересувам се от бизнес и технологии. Смятам, че именно аналитичната ми работа в IT сектора ме отличава пред останалите треньори и детето, родено от тези две, на пръв поглед съвсем различни направления, ще е нова страница в българския триатлон след няколко години. Спортът е бил част от моя живот откакто съм осъзната личност. Новата ми роля няма да промени личния ми живот в негативен аспект, а даже напротив – като треньор се срещам с много нови хора и намирам много нови приятели.
- Какво бихте искали да постигнете лично и професионално в следващите години и какво бихте посъветвали младите, които искат да започнат да се занимават с триатлон?
Да са отдадени, трудолюбиви и да не очакват голям успех след два месеца тренировки. Юсеин Болт е тренирал с години, за да свали едва няколко десети от резултата си. В личен план искам да намеря баланс и хармония между всичко, което правя. Само така мога да поддържам постоянна скорост на дълги разстояния. Професионално, като треньор, искам да помогна за развитието както на масовия, така и на професионалния спорт. Пожелавам си успешна кариера и един ден да гледаме мои състезатели по Евроспорт.
Снимки: Надежда Попова /Личен архив – Михайлов
#Триатлон #ВладиславМихайлов #Team Mihaylov #Спорт #СпортнаМотивация #БългарскаАсоциацияПоТриатлон #Тренировки #ЖелязнаВоля #Триатлет #СпортенУспех
#ФитнесИЗдраве #Мотивация #Състезание #Триатлон2025 #ЕкипНаБългарияария