Петър Божилов е многократен държавен шампион както в плуването, така и в триатлона, доказвайки, че успехът идва с постоянство и неуморна работа. Години наред доминираше в басейна, а по-късно доказа силата си и в изключително взискателния свят на триатлона.
През 2016 г. на Международен турнир в Кипър, завоюва сребърен медал на 400 м свободен стил с време 3:58.25, поставяйки два Национални рекорда.
През 2018 г., спечели Златен медал на 1500 м свободен стил на турнира „Multination“ в Грац с време 15:37.87.
През 2018 г. на Международния турнир „Бриз“ в Бургас, е отличен с наградата за най-добро постижение при Мъжете, след като печели 800 м свободен стил с време 7:55.06 мин.
През 2020 г. Божилов става Държавен шампион на Държавното първенство по триатлон.
Започвате спортната си кариера с плуване, а по-късно преминавате към триатлон. Какво ви мотивира да преминете към този спорт?
Не много хора знаят, но съм се състезавал в триатлона още от много малък (13-годишна възраст). Размазвах в плуването и бягах сравнително добре, така че ставах държавен шампион без много тренировки. През 2020 г. отново станах Държавен шампион – пак без много тренировки. От 2022 г. прекратих състезателната си кариера и започнах да тренирам само за здраве. Намалих плувните тренировки до 2-3 на седмица, което ми отвори време да преоткрия колоезденето и бягането, особено покрай брат ми Алекс.
В днешно време тренирам и трите спорта само за здраве, но вече съм решил – връщам се! Ще започна с двуразови тренировки и ще се върна във форма за държавното първенство в Пловдив тази година! Няма да лъжа – три години само работех в Америка и не успявах да тренирам достатъчно – липсваше ми спортът, и вече е време да се върна след заслужена почивка!
Как се адаптирате към условията и конкуренцията в САЩ, като чужденец? Какви са Вашите стратегии за успех в различна спортна среда?
В днешно време не се чувствам толкова чужденец, колкото и странно да звучи – вече живея в Далас 6-7 години. Понякога България ми е по-чужда. Не съм се състезавал много извън колежанските плувни състезания в Америка. Мисля, че само веднъж се пуснах на олимпийска дистанция, но тогава изобщо не бях във форма. Американците са големи лигльовци и всичко свързано със студена вода, неидеални условия и други подобни е предимство за нас като български състезатели, ха-ха!
Как се роди идеята за Спортен клуб по триатлон “Космос“ в САЩ? Какви са основните цели на клуба?
Историята е много интересна! Работех в една изключително престижна фирма и се занимавах с финанси последните 2.5 години. Парите, които изкарвах, бяха много повече от бюджетите на много български федерации, но в крайна сметка бях на разположение 24/7 и беше страшно токсично и неприятно. Любовта към спорта надделя. Кръстихме отбора Космос, за да продължим българската следа, но засега основната цел на отбора е уроци по плуване за начинаещи. Имам една голяма цел за този отбор – рано е да казвам накъде ще тръгнат нещата, но засега идеята е да се издържам с уроците по плуване и да имаме 100+ деца до края на годината! 🌊🚀
Споделете с нас Вашите бъдещи цели в спорта. Има ли още нещо, което искате да постигнете като атлет и треньор?
Липсват ми дните, в които бях най-добрият и биех наред. Ако реша да се върна и започна да тренирам, знам, че отново ще успея да съм на върха, особено със знанията, които натрупах през последните 6 години. Засега съм решил да се върна с пълна сила, макар че може да отнеме повече, отколкото си мисля, след 3-годишна почивка. Но както се казва – щом веднъж си бил на върха, пътят натам винаги остава познат!
Какви са целите Ви за следващите години – планирате ли да продължите да се състезавате в триатлон и плуване, или ще се фокусирате основно върху клуба и обучението на млади таланти?
Ще се състезавам, да! Обучението на новото поколение може само да помогне – отваря нови врати, създава приятелства и носи истинско удовлетворение. Нищо не е по-мотивиращо от това да вдъхновяваш и да оставяш следа, докато сам продължаваш да се развиваш!
Как се чувствахте, когато наблюдавахте успехите на брат Ви – Александър Божилов? Имате ли някакви специални съвети или наблюдения върху неговото представяне?
Алекс се представи страхотно през 2024 г. и това беше само началото за всичко, което предстои през 2025 г.. Радвам се, че сега живеем заедно в Далас и можем да тренираме заедно – а аз да го натискам (поне в басейна на този етап ха-ха).
Какво е най-голямото вдъхновение за Вас, както в плуването, така и в триатлона? Има ли личности или събития, които Ви мотивират в ежедневната Ви работа и състезания?
Винаги ще има по-добри от мен, поне засега – Алекс Божилов, Борис Андреев, Симеон Бобеков и други. Когато карам с тях или бягаме в залата, те буквално ме правят за смях, но точно това е най-мотивиращото за мен. Всичко е въпрос на тренировки и на това колко време отделяш на спорта. За първи път от 3 години насам ще започна двуразови тренировки и съм уверен, че постепенно ще успея да се доближавам до най-добрите.
Какви са най-ценните уроци, които сте научили по време на вашето спортно развитие и как ги предавате на своите състезатели?
Преди години имах много сериозна предстартова треска и се притеснявах за какво ли не. В днешно време това напрежение вече го няма. Наскоро се състезавах в Ниш и беше изключително приятно състезание, без никакво напрежение. Сега вече не ме е страх и успявам да използвам тялото си на 100% – нещо, което преди десетилетие ми беше трудно да направя. Завършвах 1500 метра и все още имах енергия за още една дължина
Снимки: Петър Божилов